Регистрираният в Либерия танкер „Липари“, пристигащ на 24 ноември от Новоросийск, Русия, е акостирал близо до пристанище Росенец (YouTube/Marine Traffic)
Въпреки че ЕС санкционира руския петрол, България все още разрешава преработката на суров петрол в рафинерията на Лукойл в Бургас, макар официално суровината да не влиза като руска.
Видео, заснето от журналиста Михайло Ткач и данни от сайта за следене на кораби MarineTraffic, цитирани от OilPrice, показва, че бургаската рафинерия на “Лукойл” все още преработва руски суров петрол. Обемите се транспортират от т.нар. сенчест флот – кораби, които се използват за превоз на санкционирани стоки чрез прехвърлянето им от кораб на кораб в морето близо до бреговете на България. Видеото, публикувано от Такич в YouTube, показва прехвърлянето на товар от кораб на кораб точно срещу пристанище „Росенец“, основното пристанище за доставки на суров петрол за бургаската рафинерия. Регистрираният в Либерия танкер „Липари“, пристигащ на 24 ноември от Новоросийск, Русия, е акостирал близо до пристанище Росенец, a регистрираният в Малта танкер Stames получaва доставка на суров петрол в морето.
Според доклад на Global Witness, България е внесла много повече руска нафта от необходимото през 2023 г. Бургаската рафинерия е преработила 5 милиона тона руска нафта през първите десет месеца на 2023 г. внасяйки около 1 милиард евро в хазната на руското правителство. В отговор българското правителство обяви през 2023 г., че планира да намали вноса на руска нафта с 80%, спирайки целия внос до 2024 г. Фактите обаче показват, че бургаската рафинерия все още преработва руски петрол, макар и внесен като неруски.
За да ограничи способността на т.нар. сенчест флот да доставя суров петрол и продукти на европейските пазари, ЕС наложи допълнителни санкции на 1 декември 2024 г., насочени срещу още 50 руски петролни танкера, с което общият брой на руските танкери под санкции достигна приблизително 80. Констатациите на Ткач предполагат, че българското правителство остава съучастник в руските морски операции, свързани с дейността на бургаската рафинерия.
OilPrice припомня, че българските активи на Лукойл – бургаската рафинерия – най-голямата на Балканите, са обявени за продажба. Унгарската нефтена и газова компания MOL е потенциалният купувач. Унгарският президент Орбан настоява за сделката, която беше обсъдена при посещенията му в София през тази седмица, включително с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и с президента Румен Радев. Анализаторите смятат, че може да има руско финансиране, тъй като финансовият капацитет на MOL е ограничен.
България не е единствената европейска страна, която внася големи количества руски нефт и продукти. Румъния също е намерила начин за заобикаля санкциите на ЕС. През ноември регистрираният в Панама танкер „Средина“ пристигна в румънски води близо до пристанище Констанца и извърши трансфер на товар с друг регистриран в Панама танкер „Мелхат“ . Според Marine Track „Мелахат“ по-късно акостира заедно с регистрирания в Русия кораб VF Tanker 3 , който идва директно от Новоросийск, Русия. Други кораби, като Altai , също са превозвали руски суров петрол до румънското пристанище Midia.
Турция е друг маршрут за руски суров петрол и продукти към Европа. Службата на ЕС за борба с измамите обяви, че разследва турския маршрут, където кораби от Русия преминават през пристанища без възможности за рафиниране. Marine Traffic е документирал други плавателни съдове, идващи от Новоросийск, като допълнително установява ролята на Турция в продължаващата търговия с руски петрол към европейските пазари.
Според Financial Times ЕС е платил на Русия около 140 милиарда евро за нефт и газ през първата година от войната– повече, отколкото е предоставил като помощ на Украйна за две години. Около 80 милиарда евро от тези 140 милиарда евро са за петрол.
