Не съм сигурен дали имаме повод за радост. Вярно, либералната лудост сякаш стигна върха си, умори се, обезсмисли се и започна да се оттича. На нейно място започна да се връща нормалността. Но докога нормалността ще е нормалност? Кога махалото ще подмине златната си среда и ще започне да се изкачва към другата крайност? Критиците на системата са вечни, както са вечни и конформистите. Независимо от системата. Когато палачинката се обърне, не след дълго ще се окаже, че предишните опозиционери пак са опозиционери, а предишните нагаждачи пак са нагаждачи. Защото винаги ще има несправедливости, на които опозиционерите да реагират, и винаги ще има далавера, в която нагаждачите ще искат да се включат. И това е съвсем нормално, не се фрустрирайте. Зависи от вида човек, от характера и ценностната му система. Пък и е голяма илюзия да вярваш, че когато палачинката се обърне, светът става качествено нов. Същият си остава, просто временно се сменят действащите лица и някои понятия освежават смисъла си.
Ако бях конспиративен теоретик, щях да кажа, че световните господари са тези, които въртят системите – когато едната се изхаби, когато се компрометира непоправимо, тогава я сменят с другата, а хората си мислят, че доброто е победило. После започват леко да се съмняват, съмненията им стават все по-дълбоки, докато не дойде разочарованието, а след него – ропотът и гневът. Тогава световните господари свалят системата и връщат предишната, било под старото име или под някакво ново и нечувано.
Големите битки на този свят (малките са друго), включително революциите и войните, не са битки между доброто и злото. Политическите битки – ляво/дясно, социализъм/капитализъм, либерали/консерватори, европейци/евразийци и пр. – също не са битки между доброто и злото, за каквито пропагандните машини ги представят и по този начин подлудяват хората. Големите битки на този свят са сблъсъци между една разновидност на злото и друга, защото и светът целият лежи в злото, както е забелязал и ни учи св. Иоан Богослов. Истинската битка между доброто и злото е една и тя ще се състои при планината Мегидо (Армагедон) между ангелите и демоните и тогава злото ще бъде окончателно съкрушено, а светът ще бъде отнет от временния му княз.
Това че днес световният ляв либерализъм е в отстъпление е великолепно, изпълва ни с възторг. Но нека не забравяме, че ще бъде временно и утре "доброто" отново ще се изроди в своята противоположност и ще трябва да го махаме и него, чудейки се с какво да го заменим. Чудим се, но не преставаме да мислим, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов