Истинска история срещу Бъдни вечер
Гледам – катинарът виси отстрани и вратата отворена. Има човек вътре в запустялото дворче. Не съм му чувал гласа…поне от 35 години. Играхме някога заедно…в улицата на нашето детство…
Очите му насълзени. Гласът му трепери:
– Сънувах баба снощи. Сънувах я как стои тук, на двора. Забравихте ме, казва. Сама ме оставихте. Не идва никой от внуците да влезе в двора, къщата да нагледа…
И аз дойдох тук и стоя на двора – бабо, защо ме извика, какво да направя? Разпиляхме се по света…
– Ела да седнем у нас, казвам, запалил съм камината. Имам хубаво кафе, хубав чай…
И седнахме край огъня срещу Бъдни вечер.
Говорихме си за бабите и за дядовците, за майките и за бащите.
Говорихме си за времената и за световете, за дома и за топлината.
Хубаво е да чуваш как пукат дървата в камината, здрави букови дърва, сухи са…пресушават сълзите и стоплят душата.
Хубаво е у вас, казва ми на тръгване, така хубаво си поговорихме.
И ме поглежда, преди да се качи в колата.
И се усмихва:
– Сега разбрах защо ме повика баба.
Истинска история. Срещу Бъдни вечер.
Александър Урумов