Истинска история срещу Бъдни вечер

by Bivols

Истинска история срещу Бъдни вечер

Гледам – катинарът виси отстрани и вратата отворена. Има човек вътре в запустялото дворче. Не съм му чувал гласа…поне от 35 години. Играхме някога заедно…в улицата на нашето детство…

Очите му насълзени. Гласът му трепери:

– Сънувах баба снощи. Сънувах я как стои тук, на двора. Забравихте ме, казва. Сама ме оставихте. Не идва никой от внуците да влезе в двора, къщата да нагледа…

И аз дойдох тук и стоя на двора – бабо, защо ме извика, какво да направя? Разпиляхме се по света…

– Ела да седнем у нас, казвам, запалил съм камината. Имам хубаво кафе, хубав чай…

И седнахме край огъня срещу Бъдни вечер.

Говорихме си за бабите и за дядовците, за майките и за бащите.

Говорихме си за времената и за световете, за дома и за топлината.

Хубаво е да чуваш как пукат дървата в камината, здрави букови дърва, сухи са…пресушават сълзите и стоплят душата.

Хубаво е у вас, казва ми на тръгване, така хубаво си поговорихме.

И ме поглежда, преди да се качи в колата.

И се усмихва:

– Сега разбрах защо ме повика баба.

Истинска история. Срещу Бъдни вечер.

Александър Урумов

You may also like

Are you sure want to unlock this post?
Unlock left : 0
Are you sure want to cancel subscription?

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Приеми Прочети повече

-
00:00
00:00
Update Required Flash plugin
-
00:00
00:00