В продължение на няколко хилядолетия ние живеем предимно в плутокрация, във форма на общество или държава, в която онези, които имат собственост, упражняват политическо управление.
За да поддържат тази система жива, богатите днес не са сами на фронта, както някога са били императорите и кралете. За да изпълнят тази задача, те използват своите марионетки, политиците, медиите и учените. Елитите дърпат конците на заден план.
Задачата на политиците в тази „игра“ е да осигурят и, ако е възможно, да разширят привилегиите и активите на притежаващите собственост чрез подходящи закони, съдебна практика и мерки.
Развитието на цивилизацията отвори съзнанията на милиони и много хора имаха чувството, че са суверенни. Би било хубаво, но външният вид лъже! Според мен демокрацията ни беше подхвърлена като играчка, за да не се бунтуваме повече срещу истинските владетели на тази земя, които на времето често губеха главите си. Демокрацията е изобретение на богатите, които с тази форма на общество са успели да се оттеглят от „бойното поле“ и да запазят живота си.
Днес конфронтацията с обикновените хора се управлява от техните покорни политици. Разделението на законодателна, съдебна и изпълнителна власт е красива демократична идея, но тя съществува само на хартия, както много хора болезнено научиха, например, по време и след времената на Корона (и много преди това).
В тази система медиите имат специалната задача да насочват масите в посоката, желана от богатите елити чрез манипулационни техники като разпространение на страх, оглушаване и повторение. Плурализмът на мненията, свободното формиране на мнения и нещо като истина – или дори хора – са от по-малко значение тук. Целта, ориентирана към елита, оправдава нехуманните средства. Хуманизмът, който беше във фокуса на еуфоричния период на „Просвещението“, е погребан.
Функцията на учените в тази мафиотска мрежова система на „ценностите на Запада“ е да подкрепят научно сглобени решения с аргументи и „доказателства“, както успяхме да изпитаме от първа ръка във времената на Корона и войната в Украйна.
Акцентите в тези „научни“ резултати бяха например (оксиморонът) „пандемия на неваксинираните“ или прекомерна смъртност поради смъртни случаи от топлина, причинени от изменението на климата и други смешни, жалки причини за смъртност над средната.
Най-вероятната причина за високата смъртност след ваксинацията дори не е позволена да бъде изговаряна от учените, камо ли да бъде извадена на хартия и публикувана. В противен случай това би бил краят на изследователските средства за института и /или работата на учения.
Според моите изследвания, сериозността на проучванията обикновено зависи от това кой финансира проучването или изследователския институт. Паричната следа много често води до елита.
Напълно лъжлив, нехуманен свят, в който се движат елитите и техните проститутки. Това, което се питам е: Не се ли разболяват един или двама учени, когато трябва да представят научно необосновани глупости за истина с помощта на медиите? Има ли все още нещо като професионална чест сред журналистите, които разпространяват тези глупости?
В демокрация ли живеем?
Вярваме, че живеем в демокрации, защото например ни е позволено да избираме парламент на всеки четири или пет години. Предизборно ни обещават какви ли не неща, от рода на „Без доставки на оръжие в кризисните райони“.
След изборите идва шокът от реалността, когато например Аналена Бербок, която в най-добрия случай е посредствена психически и интелектуално и е лоялна към САЩ, обявява, че не я интересува какво казват нейните германски избиратели за нейното неограничено, финансирано от данъци подпомагане на Украйна.
Йенс Шпан или Карл Лаутербах казват, че истината има малко място в политиката, обаче пък Олаф Шолц описва пацифистите като паднали ангели, а тези, които са били ваксинирани или се ваксинират, като опитни зайчета.
Германският суперминистър г-н Хабек, който пое едновременно два ресора – икономика и енергетика, блести с доказани, абсолютно липсващи специалисти за тази работа, което освен шумен смях в чужбина за немската лудница, ни докарва и до дъното в ЕС и в индустриализираните страни по света по отношение на икономическия растеж.
Германия е единствената страна с отрицателна прогноза за растеж и отново е „болният човек на Европа“. За другите фигури в кабинета на Шолц, като г-жа Фейзер, не искам и да говоря. Това би надхвърлило обхвата на тази статия.
В интервю немският автор и журналист Ернст Волф от „Ловците на истина“, каза между другото:
„Днес изборите вече не играят никаква роля. Тези хора някак си са вкарани в позициите си и в наши дни можете да обърнете всякакви избори във всяка посока. Не трябва да забравяме, че ние се управляваме от големите дигитални корпорации и големите финансови корпорации и, разбира се, те също имат всички медийни възможности, които никога преди не са съществували. Така че, ако една корпорация иска определена партия да се изкачи на върха, тя може да направи това днес сравнително лесно чрез социалните мрежи, като силно повлияе на хората за тази партия и, доколкото знам, обвинявайки всички други партии в някои негативни аспекти. Така че днес вратата е отворена за манипулации и затова изборите днес вече не са това, за което ни се представят, като свободна воля на гражданите. 80 процента от гражданите нямат никаква представа от политика и се влияят много силно особено от социалните мрежи.”
Най-големият страх, който имат („партиите“; бел. на автора) е, че парламентаризмът в един момент ще бъде разкрит за това, което е, а именно огромна, огромна измама на хората.
Цялата тази смущаваща шарада може да се сведе до един въпрос:
“Кой престъпник би искал престъпленията му да бъдат разглеждани, когато има възможност да се измъкне?”
Следователно може само да се пожелае целият спотаен гняв на измамените, унизените, екзистенциално и здравословно съсипани и принудени граждани внезапно да се освободи до такава степен, че всеки от тези лъжливи предатели на народа да бъде осъден.
Не се надявам, че този гняв ще се превърне в някаква форма на външна агресия, а по-скоро, че отговорните ще трябва да свидетелстват пред комисия и да отговорят сами.
Разделението на хората, наложено от елитите, вече е достигнало такава степен, че е време отново да се подходим един към друг и да предприемем действия срещу тези, които причиняват този хаос.
Но това не работи с инструктирани от елита, наливащи масло в огъня, посредствени интелигентни политици.
Истинският проблем обаче е контролираното отвън стадо, което лежерно пасе и се движи все по-навътре към пропастта.
Уве Фрошхауер
