Разбирането за числото “нула” е сложно и от много време занимава умовете на хората.
Никой не може да каже точно кога е изобретено, но определено знаем, че това не се е случило във Вавилон или при маите.
Крайният “заподозрян” за изобретяването на нулата са хората на Индия, но това не е доказано напълно.
Така или иначе, светът отдавна използва “нулата”, а тя все така не е много ясна в умовете ни.
Привикнали с нея – използваме я ежедневно, но рядко си даваме сметка какво точно бележим с нея.
За да бъде разбрана “нулата” необходимо е осъзнаването, че тя, макар да бележи липса, НЕ Е НИЩО.
Нищото – само по себе си, не съществува, защото ако ѐ, то вече няма да е нищо.
От нищото – нищо не следва.
Нулата е знак, (първоначално точка) а сега овал, с който бележим липса, но също и задължителната поява в даден миг на нещо – а тя е белега – къде ще бъде то, когато се появи.
Най-близко до обяснението за нулата стои схващането за “Големия Взрив”.
Нали знаете – той първо е една само готовност, а в следния миг – ВСЕЛЕНА.
Ако не желаете да се забърквате в това схващане – то Църквата ни го казва инак.
Представя ни готовността като “Свети Дух” – онази част ипостас (изява) на Триединния Бог – която животвори. Промисълът – претворен в Проявление, а то осенено от Дух се оживотворява.
Тоест – нулата не е нищо, нулата е готовност – възможност за изява в даден миг.
Започвам с този дълъг увод защото – видно е, има не малко хора, които се оплитат в разбирането за днешния ден.
Знаете, Еднаж Ден е.
Оплитат се и отбелязват нещо, което още не е дошло. Имам предвид – Честитят Новата наша – Българска 7531 г.
Аз не я отричам и тя ще дойде, но не днес.
🙂
Еднаж Ден не е денят, който завършва старата година. Той не е и деня, в който започва новата.
Еднаж ден е именно Нулевият Ден, който е средина между двете.
Календарът ни НЕ ГО БРОИ, НО ГО СЪДЪРЖА. Съдържа го като един застинал миг – между това, което си отива и онова, което ще дойде.
Ако погледнем Слънцето и то ни подсказва.
Точно днес в 11:20 ч. българско време настъпи Зимното Слънцестоене и това е времето, в което Слънцето е като спряло. Три дни преди Еднаж Ден и три дни след – всяка заран то ще трепти – ще трепти, като в почуда, но така “застинало” е само в деня на лятното и зимно слънцестоене.
Точно този ден на зимното слънцестоене – нашите предци наричат “Еднаж Ден”.
А той не бележи новата година, а е “границата” между отишлото си вече и идващото.
Готовност, която я има, но НЕ се брои.
Истински новото – ще е утре.
🙂
Християнството, което е една чудна приказка – съдържаща знание, далеч отпреди Христос, християнството казва, че със Свети Игнатий /денят преди Еднаж Ден/ старото свършва и започват родилните мъки на Дева Мария, която ще роди Исус Христос на 25.12.
/сещате ли се, онези три дни след Еднаж Ден, в които Слънцето трепти в почуда/
И наистина, на 25.12. Слънцето буквално “подскача” и започва стремително да се извисява, всеки ден все по-високо – денят става все по-голям.
Както вече казах – Християнството е една чудна приказка, стъпила върху знание, а разказваща за любов.
Но.. любов оплетена в много тайнства, обреди, забрани и предразсъдъци.
А любовта е просто нещо. Тя е най-простото нещо дори. Разбира се лесно.
Колкото повече даваш – умножено се връща към теб. Твоята собствена и тази на онези, на комуто си дал.
Дано не ви отегчих.
Христо Христов