Като деца учехме в училище, че гладиаторите са роби, принудени да се бият на арената за кефа на римляните.
За Спартак да не говорим, па той нали и наш от Тракия…
Като дойде демокрацията и ни наводниха с канали хистори и дискъвари, там същото ни показваха – роби гладиатори.
Баси, хващаш го и той, или се бие, или умира. Има логика – поне ще оцелее до другото шоу с някакви травми.
Вярвахме.
Сега хисторитата и дискъварите обрънаха палачинката.
Гладиаторите са били звезди в древността.
Живеят богато.
Даже наскоро вече отричат, че са се тепали на арената – не, бе, само са се наранявали лекинко. И ония палци надолу били – не го пипай повече, да си оди жив и здрав!
Защо промениха историята?
Защото в момента сме на хляб и зрелища като в древността, но гладиатирите се наричат футболисти, или тенисисти.
Играят в досущ същите съоръжения – арени по римския модел, по-големите, наричани стадиони, а по-малките придобиха старото име – не зали, а арени.
Ама сега новите богати гладиатори не се осакатявали в "битките"?
Баш!
Който гледа спорт знае, че те са осакатени – все едни неща, които ефемистично се наричат травми.
За стотици векове нищо не се е променило, ма нищо!
Сандвич от Макдоналдс и зрелища.
Бати тъпи парчета сме хората!
Зоя Деянова
